Когато една книга излиза в първо издание през юли и вече е в повторно издание три месеца по-късно, това е ясен знак, че тя сама по себе си привлича вниманието на читателите. Въпреки че темата на книгата е свързана с истории на страх, те винаги успяват да завладеят аудиторията. Авторката Сандра Тугноли, която принадлежи към следващото поколение, живее в местата, вдъхновили нейния роман "Сенки и шепоти от равнината".

Когато една книга излиза в първо издание през юли и вече е в повторно издание три месеца по-късно, това е ясен знак, че тя сама по себе си привлича вниманието на читателите. Въпреки че темата на книгата е свързана с истории на страх, те винаги успяват да завладеят аудиторията. Авторката Сандра Тугноли, която принадлежи към следващото поколение, живее в местата, вдъхновили нейния роман "Сенки и шепоти от равнината". В него тя изследва духове, вещици, ритуали и легенди от емилианските села между Болоня и Ферара.

Територията, която Тугноли описва, е известна със своите мрачни и тревожни истории, които се предават от поколение на поколение. Тя се фокусира върху Баса, равнината между Болоня и Ферара, където атмосферата и пейзажът са вдъхновили известния режисьор Пупи Авати да заснеме своя филм "Къщата с прозорците, които се смеят". Сандра, която е на около петдесет години и има тридесетгодишен опит в управлението на проекти, през последното десетилетие се е посветила на писането на кратки разкази на ужасите.

Авторката споделя, че е израснала в семейство с дълбоки корени в равнината, където роднините й са живели и работили. От малка обичала да слуша историите, които разказвали около масата, свързани с живота на местните земеделци и рибари. Тези разкази я пренасяли в свят, изпълнен с канали и селски къщи, който е бил не само красив, но и изпълнен с тайни. Тугноли е решила да запише тези истории, за да предотврати забравянето им и да съхрани богатството от гласове и спомени.

В книгата си авторката разглежда как народните традиции в емилианските села съчетават християнството и древния езически култ, съществуващи в среда, която често е била враждебна. Тя описва как хората са се доверявали на лечители и магически практики, за да се справят с болести и страхове. Границата между свещеното и светското е била размита, а различни ритуали и фигури от миналото са били част от ежедневието.

Книгата съдържа двадесет и осем глави, в които Тугноли възкресява практиките на миналото, разкривайки атмосферата на равнината, където всяко дърво и река имат своя история. В нея се разказва за дългите зимни нощи, когато местните разказвали истории за вещици, които не били просто гротескни фигури, а реални жени, често отхвърлени от обществото. Тугноли споменава историята на Маддалена, жена, която живеела в изолирана къща и била обект на подозрения от съседите.

Историите, които разказва, варират от призраци до трагични любовни истории, свързани с духове на реки и местни легенди. Всяка от тях носи уникален отпечатък на местната култура и традиции, които продължават да живеят в съзнанието на хората.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.